Историята за Виенския шнитцел

Виенски щнитцел

Историята на Виенския шнитцел е много противоречива. Названието Виенски шнитцел се появява за първи път в края на XIX век. В готварска книга от 1740 се говори за телешко месо, начукано тънко, оваляно в галета. В същото време в Италия се шири легендата, че рецептата е донесена във Виена от Фелдмаршал Радетски през 1857г. 

Виенчани са на мнение, че ако шницелът е от свинско месо той няма право да се нарича Виенски. Тогава той се нарича “шнитцел по виенски” През 1970 г. австрийското външно министерство излиза със становище по въпроса: „Виенският шницел може да бъде приготвян според традицията и съгласно очакванията на потребителите само от телешко месо“ (Frankfurter Allgemeine Zeitung 19.08.1970).

Истинският виенски шницел е с размер, който му позволява да стърчи лекичко извън чинията. Според виенчани панировката трябва да седи свободно като костюм за джогинг, а не да прилепва плътно към месото като водолазен костюм. Готовият шницел задължително се поръсва с лимонов сок като за целта се сервира с четвърт лимон. Задължителните гарнитури са зелена салата, картофена салата (сладка). Виенчани хапват любимия си шницел задължително с бира на обяд и с червено вино на вечеря.

За важността на виенския шнитцел в живота на виенчани говори фактът, че в години на криза и недоимък в неделния предиобед, много от тях са отваряли прозореца на кухнята и с длан са удряли по масата, за да си помислят съседите, че начукват шницелите за обяд.

В Die Alte Lampe сервираме вече 15 години виенския щнитцел, както и шнитцел по виенски по оригиналната рецепта от края на XIX век, донесена през 1923 година от Adele Josefa Luise von Kiraly и предавана през поколенията до днес.

Заповядайте да се насладите на този виенски специалитет!

Добър апетит!